|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка
та брата й Георги я взема,
той да си Станка отгледа.
На брат си Станка слугува,
на буля си робува,
че расна Станка, порасна,
та стана мома хубава.
Идваха, Станка искаха,
булята Станка не дава,
ала я Георги сгодява
за едно момче богато.
Много си е добро момчето,
ала е глухо и нямо.
Като се Станка научи
за кого ще се ожени,
викнала та заплакала,
та се на Бога молила:
- Смили се, Боже, над мене
не стига ли девет години
на брата си слугувах,
та и на буля си робувах!
Когато Станка булеха
осем си була скъсала,
та кръстничката продумва:
- Станке ле, млада кумичке,
осем ти, Станке, прощавах,
девето - няма да мога.
Тогава Станка заплака
и пак се на Бога помоли:
- Девет съм години сираче,
девет години робувах,
смили се, Боже, над мене,
да си момчето продума!
Когато Станка изрече
тез думи тежки, кахърни,
момчето й се обърна,
та си то Станка прегърна,
прегърна, още продума:
- Станке ле, либе хубаво,
не плачи, Станке, не тъжи,
ние ще си двама живеем.
Скорците, Дряновско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|