|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка
на седемнайсет години.
Много я ергени искали,
ала я батьо й не дава,
батьо й още буля й.
Най си я скришом сгодиха
за едно момче болярче.
Момчето младо хубаво,
ала е глухо и нямо.
Без да си Станка знаела.
Станала е рано в света неделя,
че си двори измете
и като навън излезе
боклук да си изхвърли
и си надолу поглежда -
голяма се е сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Тя си на брата думаше:
- Каква се е сватба задала,
коя ли мома честита
болярско момче да взема?
А брат и нищо не казва.
Сватбата в техни двори влиза
брат й тогава казва:
- Станке ле, сестро Станке ле
ние те скришом сгодихме
за това момче болярче.
Момчето е глухо и нямо,
ала е сестро богато.
Викнала е Станка да плаче
под бяло було
и лоши клетви проклела:
- Когато от двори изляза
черната чума да влезе
и всичките да измори.
Сборище, Сливенско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); краят подведен
по мотива за мъртвия брат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|