* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща, още без майка,
на брата си Станка да слугува -
слугува му двайсе годин време.
Раснала Станка, пораснала,
мома на женитба станала,
момчета ишли за нея,
а брат ю не я е давал.
Скришом са Станка продали
за тия жълти жълтици -
с котел пари вземали
и са си Станка продали.
Момчето доста хубаво,
местото доста болярско,
ала едно е най-лошо -
момчето глухо и немо.
Рано е Станка ранила
у тая света неделя,
та си е къща помела.
Кога боклуко да фърли,
Станка си на двор излезна,
отдалек виде сватбари
от друго село в техното
и си се назад повърна,
и на брата си говори:
- Братко ле, братко Иване,
я излез, братко, да видиш
каква се сватба задало
от друго село в нашето!
Коя ли мома честита
в друго село че д'иде!
Иван си Станки продума:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скришом вършиме,
отсега скришом не бива,
на тебе требе да кажем,
че сме те, Станке, продали
за тия жълти жълтици
у друго село да идеш...
Всичко е, Станке, хубаво,
ала едно е най-лошо -
момчето глухо и немо.
Викнала Станка да плаче:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
да раснем и да пораснем
без баща, още без майка,
едничко кръгло сираче,
и сега да се заженим,
пай да не бъдем щастлива!
Додек она дума да издума,
двори са се свати напълнили.
Силом са Станка сгодили,
върлили було венчалско,
Станка под було плачеше.
Кръстница дума на Станка:
- Недей се, Станке, нам сърди, -
сърди се, Станке, брату ти!
Чудо е, Богме, станало -
кога си Станка венчават,
момчето Станку продума:
- Не плачи, Станке, не жали,
моето, Станке, богатство
досег' е било все мое,
отсег' че бъде и твое!
Станкини мили зълвици,
като братък им продума,
веднъг' в къщи ойдоя,
на свекър и свекърва казая:
- Станки момчето продума!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010