* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остава Станка сираче
без майка Станка, без баща
при брата си да домува,
на буля си да слугува,
мома на двайсе години;
идвали, Станка искали,
буля й Станка не дава.
Скритом са Станка сгодили,
сгодили, скъпо продали,
за добро място болярско,
мястото й харно болярско,
момчето - младо, гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Ранила Станка в неделя,
че си главата умила,
умила и се й уплела,
равни си двори помела
и си на пътя излязла,
боклука да си изхвърли.
Като нагоре погледна -
какво ми чудо да гледа,
голяма се сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Сама си Стоянка говори:
- Коя ли е мома честита,
на болярско място да иде?
Бързо се вкъщи върнала
и на брата си думала:
- Братко, ле братко Иване,
я излез, братко, да видиш,
каква се й сватба задала,
от друго село в нашето!
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
досега скритом вършехме,
отсега скритом не бива,
на тебе трябва да кажем,
че ти си, Станке, сгодена.
Сватбата й, Станке, нашата,
сватбари идват за тебе,
че ний те, Станке, сгодихме,
за добро място болярско,
за младо момче, гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Като чу Станка тез думи,
викнала й Станка, заплакала:
- Убий ме, братко, затрий ме,
ала ме, братко, не давай
на това глухо и нямо!
Как ли ще ми е живота,
как ще си дума разменя.
Докато си Станка издума
сватбари в двори навлезли.
Силом си Станка стъкмили,
силом й було турили.
Станка си було хвърляше,
хвърляше още късаше.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, млада кумице,
ний не сме, Станке, виновни
сърди се, Станке, на брат си,
че той те скъпо продаде.
Като чу Станка тез думи
викнала и пак заплака:
- Защо ме, Боже, остави
на света клето сираче?
Не стига двайсет години
тежки неволи да търпя
и сега да се женя
за момче глухо и нямо!
Смили се, Боже, направи,
момчето да си продума.
Чудо голямо станало
момче на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
била си до днес злочеста,
от днес ще бъдеш честита!
Зълва на Станка думаше:
- Станке ле, бяла братовце,
ний стана двайсет години,
братова дума не чуваме!
Бързо са хабер пратили
на свекър и на свекърва,
че си сватбата посрещат.
Свекър на Станка продума:
- Станке ле, снахо Станке ле,
всичкото мое имане
всичкото твое става,
че ти си, Станке, причина
момчето ми да продума!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.