|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Остана Станка сираче,
сираче Станка без майка,
без майка, още без баша,
на братови си две ръце,
на братови и на булени.
Когато буля й гълчеше,
на батя си не казваше,
де не им дерлика развали.
Скришом си Станка поплаква...
Станкина батьо думаше:
- Станке ли, мила сестрице,
я стани рано в неделя,
помети равни дворове,
че се облечи, премени.
Нататък, надолу да идеш,
надолу към поляната,
да си боклука изхвърлиш.
Станка си батя послуша.
Станала е рано в неделя,
помете равни дворове,
че се облече, премени,
нататък, надолу отиде,
надолу към поляната
да си боклука изхвърли.
Като надолу погледна -
голяма сватба идеше,
голяма сватба, еврейска.
Станка си на ум продума:
- Коя ли е тази горката,
където евреин ще вземе!
Станка си у тях отиде,
когато се назад обърне
двора се пълен напълни
все с еврейски файтони.
Преслав (Архив КБЛ-ВТУ); недовършена; в други варианти сватбата
е болярска вм. еврейска.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|