* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка, без баща
на три ми и тя години.
При батя Станка, при буля,
раснала Станка, порасла,
голяма мома станала -
на осемнайсет години.
Идваха, Станка искаха,
бате й Станка не дава,
буля й каил не става.
Нали е Станка самичка,
клето ми й и то шетаче;
буля й кат' се скараше,
бате й нищо не знае,
бате й кат' се скараше,
буля й нищо не знае.
На една света Неделя
бате й Станка събуди
широки двори да измете,
да измете, боклук да хвърли.
Станка бате си послуша,
широки двори измела,
измела, боклук събрала,
на улицата излезе
боклука да си изхвърли.
Нагоре-надолу погледна,
надолу никой нямаше,
отгоре сватба идвала,
голяма сватба, болярска.
Станка при батя отиде
и си на батя думаше:
- Я излез, бате, я излез
каква се й сватба задало,
каква ми й сватба болярска,
коя ли мома честита,
болярско момче да вземе,
в болярска къща да влезе!?
Бате й Станка продума:
- Тази е сватба за тебе,
ази те тебе посгодих
за това момче болярско.
Мястото много богато,
момчето й много хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Къде сте, мамо и тате,
вие при мене елате,
голяма шетня я си шетах
на моя бате и буля,
а те ме мене дадоха,
дадоха и продадоха.
С насила Станка обличат,
с насила було й слагат,
кръстница була слагала,
Станка ги все изкъсвала -
девет е була скъсала.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, клето сираче,
какво съм ази виновна,
та че ми късаш булата?
Тебе те бате продаде
за една крина жълтици
и за една шепа бешлици.
Викнала Станка да плаче:
- Елате, мамо и тате,
мене със вази вземете,
при глухо и нямо не дръжте!
Момчето жално гледаше;
нали е Божа работа,
момче на Станка думаше:
- Защо ме, Станке, не искаш,
дали съм сетен сиромах,
или съм черен и грозен?
Станка му нищо не каза.
Станка си с було пребулят,
вдигат сватба голяма
и двамата заживяват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.