* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка, без баща,
при бате си и при буля си.
Много им хатър гледаше.
Кат я буля и смъмряше
тя на батя си не казва,
да не им дерлик развали.
Кат я бате й смъмряше
тя на були не казва.
Расна ми Станка, порасна,
на осемнайсе години.
Дошли са Станка да искат
за едно глухо и нямо.
Бате я скришом посгоди.
Ранила й Станка в неделя
и си главата умила,
умила и се оплела
и си дворите измела,
измела и смет хвърлила.
Погледна Станка нагоре,
нагоре още надолу.
Кога нагоре погледна,
нагоре нищо не видя.
Кога надолу погледна,
тежка се й сватба задала.
Станка бате си думаше:
- Я излез, бате, погледай
тежка се й сватба задала.
Бре, блазя, Боже бре, блазя,
на тази, Боже, девойка,
че за която отиват.
Батьо на Станка думаше:
- Станке ле, мила батьова,
те идат, Станке, за тебе.
Станка бате си думаше:
- Имотни ли са, бате, хората,
и със комшии животни,
добро ли е, бате, момчето?
Батьо на Станка думаше:
- Хората са, Станке, имотни
и със комшии животни,
момчето й глухо и нямо.
Станка дума бате си:
- Не ща го, бате, не ща го
като и глухо и нямо.
Дорде си Станка издума
и сватбата довтаса.
Дошли са Станка да булят.
Станка си плаче, не рачи.
Девет им була скъсала,
десето було пристига,
дор момчето й продумало:
- Станке ле, млада девойко,
стига си къса булата,
стига ми хърчи кумата.
По скоро хабер пратили
на майка му и на баща му,
че им момчето продумало.
Майка му и баща му
тежки си дари даряха,
сандъчета със жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.