|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Остана Станка сираче
без майка клета, без баща,
на братов дом тя домува.
Расна си, Станка, порасна
стана на двайсет години.
Кога е било в неделя
дворови си метеше,
като на порти стигнала,
тежка сватба задава
и у Станкини отива.
Станка назад се повърна
и си във къщи отиде
и си на брат си викаше:
- Я излез, батко, да видиш
каква сватба у нас иде -
богата и чорбаджийска.
Брат й на Станка думаше:
- Станке ле, сестро хубава,
ази те, сестро, погодих.
Момчето е богато,
ала е нямо и глухо.
Станка викнала да плаче:
- Боже ле, мили Божичко,
я ми дай, Боже, я ми дай
момчето да прооръти,
да прооръти и прочуе.
Де седя Господ, та зачу -
доде сватбари влезнали
момчето прооратило.
Пазарджик (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|