* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка, още без баща.
На брат си да слугува,
на снаха си да робува.
Расла Станка порасла,
станала мома хубава.
От секъде хора идвали
Станка за снаха да искат.
Ала брат и не дава,
най си я скришом сгодява
за едно момче болярче.
Една заран брат и стана,
повика я и си на Станка каза:
- Сестро ле, Станке хубава,
утре е, сестро, неделя,
рано сакам да станеш,
хубаво двори пометеш,
всякакви гозби сготвиш,
бели лебове да опечеш,
че ще голямо гости да имаме.
Рано Станка станала,
всякакви гозби сготвила,
бели лебове опекла,
хубаво двори помела,
смета на пътя изнела.
Отсреща се сватба задала,
Станка на брат си извикала:
- Я излез, братко, да видиш
каква се е сватба задала,
от друго село в нашето.
Коя ли е мома честита
с тази сватба голяма?
Брат й на Станка продума:
- Сестро ле, Станке хубава,
до сега скришом вършихме,
от сега скришом не бива.
Ази съм те, сестро, сгодил
за едно момче болярче.
Хората са доста богати,
ала момчето е немо,
немо още глухо.
Викнала Станка заплакала:
- Смили се, Боже, над мене,
момчето да ми продума.
Сватбата вече почнала.
Три була на Станка сложили,
все ги Станка хвърляла.
Дали се на Бога домили
или се природа създала,
момчето на Станка продума:
- Я мълчи, Станчице, не плачи,
я тръгвай, Станчице, със сватбата!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.