* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
брату си измет да гледа.
Раснала й Станка, порасла,
голяма мома станала -
голяма, двайсегодишна.
Дохаждали, Станка искали,
батю й Станка не дава,
най я батьо й продаде
през девет села в десето
на едно момче болярско;
момчето й много богатско,
иллем е глухо и нямо,
не може дума да каже,
нито пък може да чува.
Скритом са Станка сгодили,
от скритом сватба хванали;
Станкино батьо думаше:
- Станке ле, мила сестро льо,
утре е света неделя,
ти стани рано пред зора,
умий се и се оплети,
помети къщи и пруста,
помети равни дворове.
Станка батя си послуша,
станала й рано пред зора,
умила се и оплела се
на дребни коси кадънски;
размела й Станка, помела,
помела равни дворове,
сметта на пътя изнесла;
като си сметта хвърляла,
Станка надолу погледна -
една се сватба задала,
една ми сватба голяма.
Станка буля си повика:
- Мър, излез, бульо, да гледаш
голяма сватба болярска;
коя ли й мома честита,
дето на богат отива?
Станкино батьо думаше:
- Мър, ела, Станке, мър, ела -
сватбата иде за тебе!
Мър, ний те, Станке, сгодихме,
всичко сме скришно вършили,
сега веч скрито не бива -
мър, ний те, Станке, сгодихме
за едно момче болярско;
момчето й много богатско,
иллем е глухо и нямо.
Докат' батьо й издума,
двора им се напълни
със тези много сватбари.
Станка сред двора сварили,
сред двора я забулили.
Три пъти Станка забулят,
и трите була скъсала;
и Станкината кръстница,
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, мома хубава,
трите ти була прощавам,
за туй ти прошка не давам;
ний не сме, Станке, виновни -
теб те батьо ти продаде
за една крина жълтици,
половин бели бешлици!...
Викнала й Станка да плаче
и се на Бога молела:
- Боже ле, Боже, Господи,
не ли ми стига, Боже ле,
от майка сетно сираче,
и сега на ням да ида!?
Де стоял Господ, че слушал,
че си Иванчо продумал:
- Стига си, Станке, плакала -
до днес си била злочеста,
от днес нататък честита!
Иванчовите роднини
бързо са хабер пратили
до Иванчов'та майчица,
дето Иванчо продумал...
Иванчовата майчица
и негов стари бащица
напълнят бъчва със вино,
напълнят шиник жълтици,
и тий накрая излазят,
булчето да си посрещнат.
Станчица, булка хубава,
кат' чула Станка Иванча,
дето Иванчо продумал,
тя го за ръка хванала,
сама се на кола качила,
много се Станка зарадва...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.