|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
- Я излез, Марийке, да видиш
каква се е сватба задала.
Дордето брат й продума
и дворът се пълен напълни
със сватбари и дари тежки,
и почват Марийка да булят,
пък тя плаче и бяга.
Иска да се скрие,
не ще за стопанин момчето.
Брат й мири я:
- Мълчи, сестро Марийке,
мястото е болярско,
но момчето е глухо и нямо.
Дорде си Марийка прибулят,
до три була скъсала:
- Защо ме, бате, тук даваш,
като е глухо и нямо?
С кого ще си, бате, продумам,
нали съм аз клето сираче?
Таман Марийка було захвърля,
момчето дума продума бързо,
Господ му езика развърза:
- Мълчи, Марийке, не плачи.
Досега си била злочеста,
от тук сега ще си честита.
Като чу Марийка тез думи
сама си було прибули.
Цяло се село сбрало
да види чудо голямо.
Никюп, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|