* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка без баща,
при батя Станка, при буля,
буля й да я отгледа,
бате й да я изучи,
на четмо и на писмо;
че расна Станка, порасна,
станала е мома достойна,
достойна за оженване.
Идвали, Станка искали,
буля й не я даваше,
ах че я бате й скришом сгодява,
за едно момче болярско.
Бате на Станка думаше:
- Днеска е, Станке, събота,
утре е света неделя,
да станеш рано в неделя,
рано двори да изметеш,
пепел на пътя да изхвърлиш.
Станка си рано станала,
рано си двори измела,
пепелта си навънка изхвърля,
и си надолу поглежда.
Отдолу идват сватбари,
голяма се сватба задала.
Станка се в къщи завръща
и на бате си продума:
- Бате ле, бате Иванчо,
коя ли мома е честита
болярска снаха да стане?
Бате на Станка думаше:
- Станке ле, сестро по-малка,
досега крито, покрито
сега ще, Станке, да кажа,
сватбата е, бате, твоята,
всичко е, Станке, хубаво,
едно е, сестро, на кусур,
че е момчето хем нямо, хем глухо...
Сватбари в двори влизаха,
Станка си сватбари посреща,
като плаче и нарежда:
- Божне ле, вишен Господи,
не ми ли стига, Божне ле,
дете съм сираче останала,
останала и сиракувала,
сега ме, Боже, събираш
с момче нямо и глухо,
как ще на ниви да ида,
как ще си жетва да жена,
как ще си дума продумам?!
Докато Станка издума,
ясно се небе отвори,
глас се от небе дочуло,
че си момчето прочуло,
прочуло и продумало:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
ази си, Станке, прочух
прочух и продумах!
Сватбари се много зарадвали,
право при майка му отиват,
и на майка му казали,
че момчето прочуло,
прочуло и продумало.
Те се много зарадвали,
че си вземали мома праведна.
Майка му напълнила шиник жълтици,
баща му торба с бешлици,
да си булката посрещнат.
Като си булката посрещали,
майка му дарява с жълтици,
баща му с бешлици.
Голяма са сватба карали,
три дни и три нощи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.