* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Що е злочесто на свето,
дете сираче да стане,
без майка, дете, без татко!
Така си Станка остана,
на брата на врат остана,
брату слугина да биде,
тежки неволи да тегле.
До дека Станка порасна,
слугува Станка на брата.
Порасна мома голема,
токмо на двайсет години.
Станка си нищо не знае,
брат й я скришно токмило.
На друго село боерско
и кукята е богата,
момчето лично гиздаво,
ала е глухо и немо.
Станка си нищо не знае,
станала рано в неделя, .
Та си е кукя измела.
Сметлище да си извърли,
излезла Станка пред порти,
мернала очи низ поле,
голема сватба видела,
голема сватба боерска,
комшиско село минала,
техното село стигнала.
Станка се бърго повърна,
та си на батьо думаше:
- Я стани, батьо Иванчо,
излезни батьо да видеш,
каква се сватба задала!
Комшиско село мина'а,
нашето село стигна'а.
Коя е мома честита
боерско место да иде?
Братче на Станка думаше:
- Станке ле, Станке, сестрице,
до сега кришно върши'ме,
от сега кришно не бива,
на тебе трізбе да кажам:
тая е сватба за тебе!
Тизе си Станке згодена
на друго село боерско
и кукята е богата,
момче е лично гиздаво,
яма е глухо и немо.
Тръшна се Станка да плаче
и на батьо си думаше:
- Уби ме, батьо, затри ме,
сакато момче не сакам.
Тежки неволи да теглам.
Кога ке ойдем на поле,
како кю дума да сменем?
Кога ке седнем трапеза,
како кю дума да кажем?
Дори си Станка издума,
сватбари в дворо влезна'а.
Станка на силом омиле,
омиле и я плетеле.
Станка си плитки кинеше;
булско й рухо облекли,
станка си рухо скинала.
Дойде кръстенка при Станка,
ти'о на Станка думаше:
- Станке ле, Станке кумице,
девет си рухи скинуваш,
сите ти девет прощавам,
десето не си скинувай,
него не ти го прощавам!
Станка се мае и плаче
и на Богу се молеше:
- Смили се, Боже, над мене.
Сакато момче не сакам,
тежки неволи да теглам!
Малко ли сам си теглила,
токмо до двайсет години,
още ли, Боже, да тегля?
Ако е Божа повела,
на Бога карши не стоя.
Станка си била праведна,
от Бога молба измоли:
отвори момку ушите
и му отвърза езико.
Тогай Иванчо продума:
- Станке ле, Станке, бульо ле,
не жали Станке не плачи,
ни сме честити со тебе!
Ка си дочу'а сватбари
сите викнали да поят,
сите станали да играт.
Девет Станкини золвички
жъти си низи счинуват,
та ги на Станка вързуват:
- Халал да ти са, бульо ле!
Тизе си била праведна,
от Бога молба измоли,
нашето братче да дума,
нашите думи да чуе!
На свекор абер стория,
напълни шиник алтъни,
та си пречека сватбари,
в лево на десно пръскаше
и на сватбари думаше:
- Сватове, мили сватове,
сбирайте жъти жътици,
сбирайте и кажувайте,
имало още праведни,
праведни ора пред Бога!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.