|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Снощи се Рада главила,
главила и годеж пила,
за любе, за незнаено,
незнаено, непознаено.
Срам било Рада, страх било
да попита майка си
майка си, мащехата си,
'ми попита брата си:
- Бате ле, брате Димитре,
'ми като ме оглавихте
за любе, за незнаено,
незнаено, непознаено,
'ми хубави ли са хората,
сгодни ли са с комшии,
почетни ли са с братьето?
- Сестро ле Радо, по-малка,
по-малка и по-глупава,
и хубави са хората,
и са сгодни с комшии,
и са почетни с братьето,
ама е любето ти нямо,
нямо, Радо ле, и глухо!
Още си дума думаха,
и сватовето дойдеха
Рада булка да 'зимат.
Дядо хи тихом говоря:
- Прийми, булко, булото!
Сватове навътре влязаха,
Рада навънка излезе
и си в градинка прерипна,
че си на сливка говоря:
- Сливко ле, посестринко ле,
сведи си, сливко, вейките,
да си поясът наключа,
и да си сама обеся
от майчините гряхоти!
И ке си сведя вейките,
та си поясът наключи,
та си сама обеси...
Майка хи вънка излезе,
като си Рада видяла,
разплете коса до земя,
издаде гласья до небо!
Дяутел, дн. Марфовка, Саяксалински район, Таврия - Украйна; на
субать (Шапошников, А. К. (съст.) Песни на българите от Феодосийска област на
Таврическа губерния. /Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005, №
69 (https://liternet.bg/folklor/sborniсi/tavria/index.html); краят подведен по
модела на друг мотив.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|