|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Никола Данка думаше:
- Сестро Данчице, Данчице,
ние те, сестро, сгодихме,
сгодихме не те питахме
много те далек дадохме.
През девет села в десето
ще идеш чужда чужденка.
Главата да те заболи
на кого ще се оплачеш,
на коя майка майчица
и на кой милен бащица.
Данка Никола думаше:
- Като ме, байно, сгодихте,
сгодихте, не ме питахте,
хората боляри ли са,
с комшии комшулуват ли?
- Хората, сестро, боляри,
ала момчето некяо -
хем глухо, сестро, хем нямо.
Данка Никола думаше:
- Хай да нишана върнеме,
нишана жълта бъклица,
нишана пръстен сребърен.
Никола Данка думаше:
- Как да нишана върнеме,
нали ще рекат хората:
"Данчица не се е наела
на свекър хатър да гледа,
на свекър и на свекърва
и на по-стари етърви..."
Мамарчево, Елховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|