* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
на три дни Станка без майка,
на три недели без татко.
На бате си робувала,
на буля си слугувала.
Расла е Станка, порасла,
станала двайсе годишна.
Идвали Станка да искат
той батьо й я не давал,
че я батьо и посгоди
за едно момче болярско,
болярско, баш чорбаджийско.
Момчето младо хубаво,
ала е нямо и глухо.
Станка в неделя ранила
братови двори измела
смет на боклука хвърлила.
Кат се на боклука качила
погледа долу нагоре
от горе идат сватове,
сватове млади кумове
болярска сватба голяма.
Станка се назад върнала
и при буля си отишла
и на буля си думала:
- Бульо ле, бульо миличка,
от горе идат сватове,
сватове, млади кумове,
болярска сватба голяма.
Коя е мома честита,
честита и късметлия
болярско място да иде,
болярско, баш чорбаджийско?
От де я зачу батя й,
батьо на Станка думаше:
- Станке мо, мила сестрице,
до сега скришом вършихме,
сега и на тебе да кажа -
за тебе иде сватбата,
мари, ти си, Станке, честита,
честита и късметлия,
болярско място да идеш,
болярско, баш чорбаджийско.
Ази те, Станке, посгодих
за едно момче болярско,
момчето младо хубаво,
ала е нямо и глухо.
Като зачу Станка тез думи
викнала и заплакала,
и на батьо си думала:
- Убий ме, батьо, затрий ме,
само ме, бате, не давай
на момче глухо и нямо -
живота да си проклинам,
майка си в гроба да кълна,
дето ме майка родила
толкоз злочеста на света.
Бре стига, брате, бре стига,
стига до двайсет години
тежки неволи да търпя,
сега ли да се оженя
за момче глухо и нямо.
Силом си Станка стъкмили
силом й було булили,
Станка си було късала,
късала и го хвърлила;
девет е була скъсала,
десето було турили.
Станкината млада кумичка,
тя си на Станка продума:
- Стига си, Станке, плакала,
девет ти була прощавам,
десето халал не струвам!
Ний не сме, Станке, виновни,
виновен е, Станке, батьо ти,
дето те батьо ти продаде
за двайсе рубли сребърни.
Кат зачу Станка тез думи,
по-жално викна заплака
и се на Бога помоли:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
аз нямам нийде никого
няма кой да ме съжали,
бре, ти ме, Боже, съжали
на момче уши отвори
и му езика отвържи!
Де стоя Господ, де слуша
момче на Станка продума:
- Станке ма, мома хубава,
стига си, Станке, плакала
до сега си била злочеста
от сега вече нататък,
мари, ти си, Станке, честита,
честита и късметлия.
Станкини зълви дор девет,
като зачуха тия думи,
нанизи от гърди снимаха
и ги на Станка окачиха,
и си на Станка думаха:
- Халал да ти са, бульо мо,
ти от Бога прошка измоли,
братови уши отвори
и му езика отвърза.
Тогаз си хабер пратили
на свекър и на свекърва,
загдето им сина продумал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.