* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Станке ле, сестро Станке ле!
Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
на бате си чирак да бъде.
Расна ми Станка, порасна,
на осемнайсе години.
Дошли са Станка да искат.
Една ми света неделя
батьо й скришно сгодява.
Станка е рано ранила
и си дворите измела.
Погледа долу нагоре,
като е долу погледнала
силна се сватба задала.
Станка на батя си повика:
- Я излез, бате, да видиш,
каква се е сватба задала,
коя ли мома честите
на болярско място да иде?
- Станке ле, сестро Станке ле,
досега беше скришната,
от сега вече не може
- тази е сватба за тебе.
Доде бате й издума,
сватбари в двори влязоха.
Силом са Станка облекли,
силом й було сложили.
Станка викна заплака:
- Божне ле, вишни Божне ле,
не ми ли стига сираче,
а сега, Боже, до живот.
Момчето глухо и нямо,
как ще си на нива да ида,
как ще ми дума продума.
Де седя Господ да слуша,
де седя ангел да писа -
на момче уста оттули
и му ушите отвърза.
Тогаз момче продума:
- Станке ле, първо венчило,
досега си била злочеста,
а сега много честита,
че ми устата отвърза
и ушите оттули,
на тебе, Станке, да продумам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.