* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка.
Брата си Станка робува,
на буля си Станка слугува.
Расла е Станка, порасла
мома на двадесет години.
Идвали Станка да искат,
ала брат й я не дава.
Най я е скришом сгодил
за едно момче болярско,
ала глухо и нямо.
Станала рано в неделя,
помела равни дворове,
като на пътя излезе
пометък да си изхвърли,
кога нагоре погледна
буйна се сватба задала,
Станка се назад повърна
и на буля си думаше:
- Я излез, буля, да видиш
каква са е сватба задала,
голяма сватба болярска,
коя ли е мома честита,
болярско място да иде?
Брат й на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
до сега скришом вършехме
от тук нататък не бива.
Тази е сватба твоята.
Ти си сестричко сгодена
мястото харно, богато,
момчето младо, гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала й Станка да плаче:
- Божке ле, вишни Господи,
не ми ли стига, Боже ле,
двадесет години сираче,
а сега да се взема
за едно глухо и нямо.
Сватбари влизат в дворове,
че да си Станка пребулят,
девет е була скъсала.
Кръстница Станки думаше:
- Станке ле, млада булчице,
девет ти була прощавам,
десето було не прощавам.
Като си Станка пребулиха,
Станка си плаче, нарежда,
че си момчето продума:
- Я мълчи, Станке, премълчи
и ний си Бога имаме.
Като продума момчето,
неговите три сестри,
златни наниза отвързаха
и ги на Станка вързаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.