* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче, дете кърмаче,
на година и половина,
без баща Станка, без майка
на братови си врата.
Че расте Станка, порасте,
станала е мома голяма,
голяма, за оженване.
На Станка идат сватове.
Скришом са Станка годили,
годили, още менили.
Станала е рано в неделя,
равни е двори помела,
буйни боклуци изхвърлила.
Погледнала е нагоре,
голяма е сватба идела
от друго село, от тяхното.
Станка си сама говори:
- Коя ли е мома честита
болярска снаха да стане.
Въз байна си отиде,
на байна си говори:
- Я излез, байне, да видиш
каква се е сватба задала,
в наше село дохожда.
Коя ли е мома честита
болярска снаха да стане,
с болярско място да иде?
Байно на Стоянка дума:
- Стоянке ле, мила сестрице,
досега скришом вършихме,
отсега скришно не става.
На тебе трябва да кажа.
Ти си, сестрице, сгодена,
сгодена, още менена.
Сватбата за теб дохожда.
Мястото е харно, болярско,
момчето е младо и гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Кат зачу Станка тез думи,
викнала е, заплакала е
и на байна си продума:
- Убий ме, байно, затрий ме,
ала ме нему не давай,
живота си да проклинам,
майка си в гроба да кълна.
Дорде си Станка издума,
сватбари са в двора влезли,
силом са Станка облекли,
силом са було булили.
Станка си була скъсвала,
була си драла, съдрала,
дор девет була съдрала.
Станкина млада кръстничка,
тя си на Станка продума:
- Стане ле, млада кумичке,
девет ти була прощавам,
ала десето да не скъсваш,
че него не ти прощавам.
Ний не сме, Станке, виновни
неволно да те вземаме.
Сърди се, Станке, на брата си,
че той те скъпо продаде,
продаде, Станке, заложи.
Кат зачу Станка тез думи,
викнала е, заплакала е.
Гласът й на две хвърчеше,
жални си думи думаше:
- Божке ле, вишен Боже,
защо ме, Боже, наказа,
не стига ли двайсет години
леко сираче да ходя,
тежки неволи да търпя,
пък сега да се оженя
за едно момче сакато -
не може дума да каже,
не може дума да чуе.
Смили се, Боже, над мене,
на момче уста отвори
и му езика развържи.
Че се е Бога смилило,
чудо голямо станало -
На момче му се е език развързал
и му се уста отворили.
То си на Станка продума:
- Я мълчи, Станке ле, не плачи.
Досега си била злочеста,
оттук на тъй ще си честита.
Тебе ще в злато облека,
че си праведна пред бога,
пред Бога и пред хората.
От Бога прошка изпроси,
че ми устите отвори
и ми езика развърза.
Кат зачу Станка тез думи,
а че се много зарадва,
сама си було прибули.
Станкини девет зълвини,
те си нанизи смичаха
и ги на Станка кичеха
и си на Станка думаха:
- Честито да ти е, булке ле,
че си праведна пред бога,
пред Бога и пред хората.
Станало е двайсет години,
ний братова дума не чухме,
нито пък той чу нашата.
На свекър хабер пратили,
че е синът им продумал.
Те се много зарадвали,
дигнали шиник жълтици
и си на края излезли
сватбата да си посрещнат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.