|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка -
на брата да си слугува.
Расна ми, Станка, порасна,
на осемнайсе години -
идвале, Станка искале,
но я байчо й не дава,
да седи, да му слугува.
Било е света Неделя -
Станка си двори помела
и си на пътя излязла,
боклука да си изфърли.
Повдигна глава нагоре,
погледна, Станка, към поле -
голяма са сватба задала,
от друго село, в тяхното.
Станка си сметта фърлила
и са назади върнала -
и на байчо си думаше:
- Байно ле, байно Стояне,
чия ли е сватба голяма -
голяма сватба болярска,
коя ли е мома честита,
в болярско село да иде -
болярско момче да земе.
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скришно биваше,
отсега скришом не може -
тази е сватба за тебе.
Аз сам та, Станке, посгодил,
посгодил, Станке, натъкмил,
за едно момче, болярско -
момчето младо, гиздаво,
сал че е глухо и немо.
Викна си Станка, заплака:
- Убий ма, байчо, затрий ма,
глухо и немо не вземам.
Дорде си Станка плачеше,
сватбари в двори влезнаха,
насила Станка хванаха,
хванаха, та облякоха,
на сила й було турнаха.
Станка си була късаше,
девет була скъсала,
кума на Станка думаше:
- Станке ле, млада кумице,
девет ти була прощавам,
десетото не ти прощавам,
сръди са, Станке, байно си,
че та байчо ти, продаде,
за много пари па мазе.
Станка си плаче, нарежда:
- Убий ма, Боже, затрий ма,
я гръмни, та ме разтресни,
че що съм, Боже, греховна,
пред тебе и през хората -
осемнайсе години сираче,
сега глухо и немо да взема.
Кога на нива отидем,
на нива широки, болярски,
как ща си дума разменим,
вечер кога са приберем,
как ща кахъри разтурим?.
Станка си плаче, нарежда,
гласът до Бога стигаше,
Божа са майка разплака,
ситен ми дъждец заваля,
хладен ми ветрец повея,
на момче езика развърза
и му ушите оттикна...
То си на Станка думаше:
- Станке ле, пръво пръвино,
не бой са, Станке, не бой са,
че от твоите жалби голями,
азе си продумах и прочух.
Като чу Станка тез думи,
сама си було турила -
турила, та я венчали.
Станкини девет етърви,
свалят си тежки нанизи,
та ги на Станка тургаха,
тургаха и я кичеха
и си на Станка думаха:
- Я земи, Станке, тия нанизе,
че става двайсе години,
ние братова дума не чухме -
нито пък той чу нашите.
Сватбари коне пуснаха,
на свекър абер да сторат,
че си синът му продума
и още си е и прочул...
Нему са вяра не лови,
па си самичък той каза:
- Сичко е Божа работа.
Нагреба шиник жълтици,
че пред сватбата излезе,
Иванчо при него отиде,
та му ръката целуна -
целуна, още, продума.
Той бръкна в шиник, във жълтици
на ляво, на дясно, фръгаше,
фръгаше и си думаше:
- Сбирайте, мало, голямо,
сбирайте и спомен чувайте,
че вов нашта сватба голяма,
Господ със чудо показа,
че е най-силен на света.
Копривщица, Пирдопско (Народно съкровище (Народни песни от Копривщица)
/Подбрал Т. Тумангелов. Дирекция на музеите - Копривщица, 1971, с. 14 - "Остана
Станка сираче").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|