* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче Станка без майка,
без майка Станка, без баща.
Като я батьо й загълчи,
тя на буля си не казва,
да не им дирликя развали.
Раснала и пораснала,
станала й мома хубава,
идват ми Станка да ищят,
батьо й Станка не дава,
ала я скритом годява;
мястото й харно, болярно,
момчето глухо и нямо.
Станала рано в неделя,
омела равни дворове,
на пътю сметта изхвърли,
ей сватба ми се зададе,
голяма сватба, болярска.
Като си у тях отиде,
и на батя си казваше:
- Каква ли й тази честита,
дето болярин ще вземе?
Станкинув бате думаше:
- Станке ле, мила батьова,
и ний те, мари, сгодихме -
мястото й харно болярно,
момчето глухо и нямо.
Докат се брат й издума,
дворо се пълен напълни.
С девет я була пребулят.
- Нил' ми е, Боже, стигнало,
досега, Боже, сираче
и сега да се оженя
за момче глухо и нямо...
С девет я була пребулят,
все ги е Станка скъсвала.
Като я Господ тъй зачу,
че си момчето продума!
Зълви на Станка думаха:
- Станке ле, мила братова,
че ти си, Станке, причина,
брат ни Стоян да говори.
Като ги свекър посрещна,
с крината върга жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.