* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
на осем дена без майка,
на осeм години без татко.
При батя си да момува,
на батя си да слугува.
Раснала Станка, порасна,
станала мома хубава
на осемнайсет години.
Ходили, Станка искали.
Буля си Станка не дава
в село да я ожени.
Скришом я буля сгодила
в едно село болярско.
Кога е дошло неделя,
Станка си рано станала,
равни си двори премела,
измет на купище хвърлила.
Отдолу се сватба задала,
задала сватба болярска.
Станка се чудом чудеше
каква е тази работа.
в село булка нямаше,
ни булка, ни годеница.
Коя ли е мома честита
в болярско село да иде?
Станка си бате думаше:
- Я излез, бате, погледай,
каква се е сватба задала,
болярска сватба голяма.
В село булка нямаме,
ни булка, ни годеница.
Братец на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скришом вършехме,
отсега скришом не бива;
сватбата е, Станке, за тебе,
че ний те, Станке, сгодихме
за едно момче болярско.
Момчето е добро и богато,
ала е малко кусурно,
хем нямо, Станке, хем глухо.
Че си сватбари пристигат,
Станка за булка стъкмяват.
Станка си плаче, не раче.
- Не ми ли стига, Божичко,
че съм от малка сираче,
без майка, още без татко.
А сега да ме оженят
за момче нямо и глухо.
С кого ще дума разменя?
Сватбари було слагаха,
Станка си було скъсала.
Всички се хора чудеха
какво да сторят, направят.
Бог се на Станка съжали,
на момче език развърза.
Момче на Станка думаше:
- Не плачи, Станке, не плачи,
досега си била злочеста,
отсега ще си честита.
Всички се хора радваха.
Станка си було забули.
На свекър хабер провождат,
сватбата да си посрещне.
Свекър си сватба посрещна,
с крина пари хвърляше,
на булката шепа жълтици
и си на Станка думаше:
- Станке ле, клето сираче,
досега си била злочеста,
отсега да си честита.
Всичкото мое имане
нека да бъде твоето,
дето ми момче продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.