|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
станала на осемнайсет години
при батко си буля отишла.
Дошла е света Неделя
буля на Станка думаше:
- Станке ле, мари, зълвичке
ще станеш рано в неделя
двора ще изметеш
боклука ще изхвърлиш.
Че Станка рано е станала
и си двора измела.
Като е Станка видяла
голяма сватба болярска,
Станка на буля си думаше:
- Я, излез да видиш
голяма сватба болярска.
Буля на Станка думаше:
- Тази е сватба за тебе,
ела се хубаво премени.
Момчето е добро,
едно му й кусура -
момчето е глухо и нямо.
Сватбата в двори влязла
кръстница було туреши,
а Станка го късаше.
Кръстница на Станка думаше:
- Кумице, осем си була скъсала
девето, последно ти слагам.
Станка е було оставила,
че го със свещта запалила.
Тогас си момче продума:
- Угаси, Станке, булото.
Че се Станка зарадва
на свекъра хабер сториха,
че му момчето продума.
Той взема шиник жълтици,
че си сватбата посрещна,
че хвърля жълти жълтици
кой колкото може да обира.
Каранци, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|