* * *

Мома-сираче и глухоням жених

- Дане ле, казъм, баюва,
с кого хорати майка ти
от заран дори досега?
- Хорати, байо, хорати,
за мене са дошли мумаре.
Отдалеко са казуват,
много са сребро донели,
малък ми пръстен за двеста,
две гривни за две хиляди.
Байо льо, бачо Йоване,
ти хи си ходил в село,
хубаво ли е селото,
прилични ли са людене,
прилика хим е работа?
А той хи тихо говори:
- Дане ле, казъм баюва,
я хи съм ходил в село,
хубаво хим е селото,
прилични хи са людете,
прилега си ги работа,
ама ти любе нефеля,
хем глухо, Дане, хем немо
и с двете очи кьораво,
Дане ле, казъм байова,
хайде се, Дане, земеме,
че сме си лика прилика
кайну два стръка иглика.
Пък тя му тихо говори:
- Байо льо, бачо Йоване,
не думай, байо, тай дума,
че е от Бога грехота
и е от люде срамота.
Ние сме двама първички,
първички два братовчеда,
тате и чичо - два брата,
мама и чана - етърви.
Пък той й тихо говори:
- Я съм при Бога ходило
и съм си Бога питало -
хубава мома род няма,
дребно камене брой няма,
дълбоко вире глед няма,
широко поле ход няма,
честа кория сяк няма.
Дане ле, казъм байова,
твоите са очи шарени,
моите са черни полвина,
хай да ги, Дане, сбереме,
в кърпа да ги вържеме
и Богу да ги пратиме,
да види Господ, Дане ле,
роднина ли сме или не.
Ако не сме роднина,
двамата ще са вземеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010