* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сираче дете да остане,
най-злочесто е на света,
както е Станка останала
без баща, още без майка,
в брата си слуга да бъде
тежки неволи да тегли.
Пораснала е Станка, станала
мома на двайсет години.
Идвали, Станка искали,
скритом си Станка продали
за в друго село сгодили,
за добро момче, болярско,
ала е глухо и нямо.
Ранила Станка в неделя,
помела равни дворове,
кога на пътя излязла,
пометта да си изхвърля,
видяла Станка че иде
голяма сватба болярска,
от друго село в тяхното.
Станка в къщи отива
и на бате си думала:
- Я излез, бате, да видиш
каква се е сватба задала
от друго село в нашето,
коя ли е мома честита,
за болярско място да иде,
благо и блазе й, батьо ле,
имотна сватба болярска.
Иван на Станка продума:
- Станке ле, клето сираче,
Станке ле, мила сестрице,
до сега скришом вършихме,
от сега скритом не бива
на тебе трябва да кажа,
че си, сестричко, сгодена,
днес ти е, Станке, сватбата,
сватбари идат за тебе
на друго село да идеш.
Мястото е харно, болярско,
момчето младо и гиздаво
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче
и на брата си думала:
- Убий ме, бате, затрий ме,
ала ме, бате, не давай
на това глухо и нямо.
Опустяло му богатство
кат неще му е живота,
как ще си дума разберем.
Догде си Станка издума
сватбари влизат в двора,
силом си Станка стъкмили,
силом й було турнали.
Станка си було скъсала,
кръстница дума на Станка:
- Станке ле, млада кумице,
ний не сме, Станке, виновни
сърди се, Станке, брату си,
че той те скъпо продаде.
Викнала Станка да плаче,
сватбари плачат с нея.
Жално си Станка нарежда:
- Защо ме, Боже, остави
на света клето сираче,
стига двайсет години
тежки неволи да търпя
и сега да се оженя
за момче глухо и нямо.
Смили се, Боже, над мене
помогни чудо направи
момчето да си продума
сама ще се, Боже, прибуля.
Чудо голямо станало
момче на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не жали
от днес ще бъдеш честита.
Станка си радост зарадва,
сама си було прибулва
всички се чудят и маят
зълви на Станка думали:
- Станке ле, була братовце,
ний става двайсет години,
братова дума не чухме,
ти стана, Станке, причина
братова дума да чуем!
Бързо си хабер пратили
на свекър и на свекърва,
че стават свекър и свекърва,
че си сватбата посрещат,
свекърът дума на Станка:
- Станке ле, снахо, Станке ле,
всичкото мое имане
то е и твое отсега,
че ти си, Станке, причина
момчето да ми продума,
това е чудо голямо
казвайте хора, сватбари,
дето когото срещнете
да чуе мало и голямо,
че Бог е силен над всички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.