|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Дете сираче да остане
най-злочесто е на света
както е Станка останала,
без майка Станка, без баща,
на братя си да домува,
на буля си да слугува.
Расла е Станка, станала
мома на двайсет години.
Идвали, Станка искали,
буля си Станка не даде.
Скритом са Станка сгодили
за в друго село продали,
за добро момче болярско,
но било глухо и нямо.
Ранила е Станка в неделя,
помела е равни дворове,
като си на път излязла
сметника да си изхвърли,
видяла Станка, че иде
голяма сватба болярска.
Станка се чудо чудеше
коя е мома честита,
в болярско място да иде,
болярска снаха да стане.
Бързо си в къщи отива
и си на братец говори:
- Я излез, байко, да видиш,
каква се е сватба задала
от друго село в нашето.
Коя ли е мома честита
в болярско място да иде,
болярска снаха да стане.
Иван на Станка говори:
- Станке ле, мила сестричке,
досега скрито вършехме
от сега скрито не става,
на тебе трябва да кажа.
Ти си, сестричке, годена,
днес ти е, сестро, сватбата,
сватбари идват за тебе,
в друго село ще идеш,
мястото е харно - болярско,
момчето е младо и гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Викна ми Станка да плаче
и си на братец говори:
- Убий ме, байко, затрий ме,
ала ме, байко, не давай
на това глухо и нямо,
опустяло му е богатството,
кога не ще ми е живот
с кого ще дума продумам,
с кого ази промена.
Това си Станка издума,
сватбари влизат в двори,
зълви й було слагаха,
Станка си було отхвъргаше,
кръстничка дума на Станка:
- Ний не сме, Станке, виновни,
сърди се, Станке, на брат си,
че той те скъпо продаде.
Викна ми Станка да плаче,
сватбари плачат със нея,
жално ми Станка нарежда:
- Защо ме, Боже, остави
на света клето сираче,
не стига двайсет години
тежки неволи да търпя,
а сега да се оженя
за момче глухо и нямо?
Смили се, Боже, над мене,
помогни, чудо направи,
момчето да ми оздравее!
Чудо голямо станало!...
- Не плачи, Станке, не жали,
била си до днес злочеста,
от днес ще бъдеш честита.
Станка се радост зарадва,
сама си було сложила.
Зълви на Станка говорят:
- Станке ле, мила снахице,
ти си за него достойна,
че става двайсет години
братова дума не чухме,
ти стана, Станке, причина,
братова дума да чуем!
Бързо си хабер изпращат
на свекър и свекърва,
че стават свекър и свекърва,
че си сватбата посрещат.
Свекъра дума на Станка:
- Станке ле, снахо Станке ле,
ти си за него достойна,
ти стана, Станке, причина
момчето да ни оздравее.
Болярин Станка подари,
с шиник Станка жълтици.
Хайредин, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|