* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче ле, годеначе,
без баща Станка, без майка,
на братева врата остана,
на брата си да слугува,
пък на буля си робува.
Расте Станка, порасте,
станала мома голяма,
тъкмо на двайсет години;
идвали Станка да искат
буля й Станка не дава.
Скришом са Станка менили,
менили и я сгодили
за едно място болярско,
момчето младо и гиздаво,
ама е глухо и нямо.
Станка ле, мома хубава,
рано е ранила в неделя,
равни дворове е премела,
че на плета излязла,
сметта да си изхвърли.
Като надолу погледна,
надолу още нагоре
голяма сватба идела,
от друго село в тяхното.
Станка си сама говори:
- Коя ли й мома честита,
в болярско място да иде,
болярска къща да реди?...
Като й в къщи влязла
и тя на батьо си думала:
- Я излез, батьо, да видиш
каква се е сватба задала,
от друго село в нашето,
коя ли е мома честита
в болярско място да иде?
Тогаз батьо й продумал:
- Станке ле, мила сестрице,
аз мълчах, сестро, аз търпях
сватба за теб дохожда,
мястото харно е болярско,
момчето младо и гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Станка ле, мома хубава,
викнала та й заплакала:
- Убий ме, бате, затрий ме,
пак там ме, бате, не давай,
за глухо и немо се не женя.
Силом са Станка менили,
силом й було сложили.
Като в черква влезли
кумица й воал слагаше,
Станка си воала късаше,
кумица дума на Станка:
- Станке ле, булка хубава,
я се на Бога помоли,
да си Иванча продума,
продума, да си прочува.
Станка ле, мома хубава
викнала, че е заплакала:
- Боже ле, Боже,
не стига ли, Боже ле,
двайсет години сираче,
а сега, Боже, а сега
за глухо и немо да се оженя?
Господ си Станка съжали
Иванчови уши оттули
и му езикът отвърза,
и той на Станка продума:
- Станке ле, булка хубава,
радвай се Станке, радвай се,
досег си била злочеста
от сега нататък честита.
Иванчови мили сестрици
като са туй чудо видели,
жълти жълтици отвързват
и ги на Станка вързват.
Най-напред са отишли
и на баща им казали
като зачу баща им тези думи,
че се назад повърна,
нарина сахан жълтици
и пред сватбата излезе,
на ляво и на дясно хвърляше
и на сватбари думаше:
- Сватбари и тъпанаре,
сбирайте и поминувайте,
какво ми е чудо станало
с нашата сватба голяма,
с нашето булче праведно,
че била Станка праведна
пред Бога и пред хората.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.