* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
на братова си къща останала,
братова слуга да бъде.
Расла й Станка, порасла,
тъкмо на двайсет години,
хубава мома станала.
Ранила Станка, помела й,
та си на смета излезе,
боклука да си изхвърли;
кога надолу погледна
от долу иде сватба голяма,
от друго село в тяхното.
Станка се върна, повърна,
право в къщи й влязла
и на батя си казва:
- Я излез, батьо, да видиш
каква се й сватба задала,
от друго село в нашето,
коя ли, батьо, й честита,
коя ли мома й с късмет
в болярско място да иде,
в болярска къща да влезе,
болярска снаха да стане?
Иван на Станка казваше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
на тебе трябва да кажа,
че ти си, Станке, сватбата,
ти ще ми, сестро, отидеш
през девет села в десето,
на място, сестро, болярско,
само че момчето нямо и глухо.
Станка си викна, заплака:
- Убий ме, братьо, затрий ме,
само не ме мене там давай,
как ще двама на нива да идем,
как ще се двама разберем
и как ще си сладки думи разменим.
Докато Станка издума
сватба в двора навлезе,
силом са Станка хванали,
силом са й глава умили,
силом са й коса оплели,
най-силом са й дрехи облекли.
Че кръстницата й девет була слагала,
девет, и Станка все ги късала.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, кумичке ле,
девет ти була прощавам,
ала десето не ти прощавам.
Станка заплакала и думала:
- Смили се, Боже, над мене,
не ми ли стига, Боже ле,
двайсет години сираче,
как ще с него на нива да ида,
как ще си с него продумам.
Както Станка плачела,
плачела и нареждала,
момче си дума продума:
- Станке ле, любе Станке ле,
досега си била злочеста,
отсега ще си честита.
Цялата сватба хоро извила,
хабер на свекър и свекърва пратили,
че Станка й пред Бога праведна.
В селото отидоха,
свекър пари хвърляше,
че й Стана праведна
пред Бога и пред народа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.