* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка
у братови си да стои.
Расла е Станка, порасла
станала мома достойна.
Ако са с буля си скараха,
батя й нищо не знае.
Ако са с батя си скараха,
буля й нищо не знае.
Идваха, Станка искаха,
ала я батьо й не даде,
че я батьо й продаде
във друго село, далечно -
място харно, богато,
момчето нямо и глухо.
Станала й Станка в неделя
измела равни дворове
почисти къщи високи
и кога навън излезе
помита да си изхвърли,
кога надолу погледна
силна се й сватба задала
от друго село, в тяхното.
Бърже се вкъщи върнала
и на батя си казала:
- Я излез, бате, да видиш,
каква са й сватба задала
от друго село в нашето.
Коя ли й мома честита,
в болярско място да иде.
Тогаз й батьо й продума:
- Станке ле, мила сестрице,
до сега скришом вършехме,
от сега скришом не бива -
ти си сестрице сгодена
и днеска ти е сватбата.
До кат бате й продума
двора се пълен напълни
все със болярски сватбари.
Стоян на Стоянка думаше:
- Място й харно, богатско,
момчето й младо и гиздаво,
ала е нямо и глухо.
Викнала й Станка да плаче:
- Защо ме, Боже, остави
на света клето сираче.
Не ми ли мене стигаше
двайсет години слугиня,
а сега да се оженя,
за момче нямо и глухо.
Силом са Станка хванали,
силом й руба облекли,
силом й було сложили.
Станка си була скъсвала,
дор девет була скъсала.
Кръстница Станке думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
ний не сме, Станке, виновни.
Сърди се ти на батя си,
че той те скъпо продаде.
Станка се силом провикна:
- Смили се, Боже, над мене,
направи чудо голямо,
момчето да си продума.
Тогаз момчето продума:
- Не плачи, Станке, не жали,
до днес си била злочеста,
от днес ще бъдеш щастлива.
Станка се много зарадва,
сама си руба облече,
сама си булото сложи.
Станкини двете зълвици,
те си на Станка думаха:
- Станке ле, мила, братова,
всичко татково имане
от днеска твое да бъде.
Станало й двайсет години
братова дума не чухме
ти си, Станке, причина
братова дума да чуем.
Свекърва сватба посреща
и си на Стоянка думаше:
- Станке ле, снахо, Станке ле,
от днес нататък, Станке ле,
всичкото мойто богатство,
твое нека да бъде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.