* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка.
При брата си да ратакува,
при буля си да слугува.
Расна Станка, порасна.
Станка, мома хубава,
много са Станка искали.
Дето си Станка искаше,
бате й я не даваше.
Дето я бате даваше,
Станка си там не искаше.
Че мисли брата, намисли,
Станка скришом да сгоди.
Една ми заран неделя,
Станка рано ранила,
равни ми двори помела,
за прясна вода отишла.
Като менци налива
и отдолу Станка съгледа,
и отдолу и откъм Влашко,
голяма се сватба задала.
Сватба голяма, болярска.
Станка си в къщи затече,
брат си Станка подвикна:
- Я излез, бате, да видиш,
голяма се е сватба задала,
отдолу и откъм Влашко.
Коя ли й мома честита,
болярска снаха да стане.
Бате на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
досега беше скрито,
от сега нататък не бива.
Скришом те, Станке, сгодихме
за това момче болярче.
Ти ще си мома честита,
болярска снаха да станеш.
Доста е место богато,
ала е момчето глухо и нямо.
Дорде си бате издума,
сватбари в двори навлизат.
Викнала й Станка да плаче,
да плаче и да проклина:
- Проклета да е майка ми,
майка ми, още баща ми,
дето ме сираче оставиха.
Кума при Станка отива,
на ръце було държеше
и си Станка булеше.
Станка си було раздира.
Първо и второ, и трето,
все ги е Станка съдрала,
дор девет була червени.
Десетото й було бяло.
На батя й мъчно станало
за това клето сираче.
Че се Бог над Станка смилява,
младо болярче продума:
- Станке ле, първо венчило,
я си, Станке, було приеми,
досега беше злочеста,
отсега нататък честита.
Болярка, Станке, ще станеш,
в коприна и сърма ще ходиш.
Всичко се чудом зачуди.
Цели ми двайсет години
нямо не проговори.
Каква бе тая Станка,
че го Станка омагьоса.
Глухо да прослуша,
нямо да продума.
Голяма сватба дигнаха,
за болярско село тръгнаха.
Когато ги майка срещнала,
Станка булка хубава,
с бяло було пребулена.
Майка си син прегърна,
живи се двама хванаха,
мъртви двама паднаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.