* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Стонка, без баща,
при брата си слуга да му слугува,
слугувала му Станка,
слугувала до осемнайсет години,
брат на Станка думаше:
- Утре е света неделя,
рано ще, Станке, да станеш,
дворите ще пометеш,
портите ще отвориш,
хубаво ще се, Станке, премениш.
Рано е Станка станала,
двори е помела,
порти е отворила,
като надолу погледна,
голяма се сватба задала.
Станка на брат дума:
- Я излез, бате, я излез
да видиш каква се е сватба задало,
голяма сватба болярска.
Брат на Стонка дума:
- Тази е сватба, Станке, за тебе,
аз съм те, Станке, оженил
на добро място и богато,
ала момчето е глухо и нямо.
Викна Станка, та заплака:
- Защо ме, бате, ожени
за глухо и за нямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.