* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сираче дете да остане,
най-злочесто е на света!
Както е Станка останала,
без баща, още без майка,
на брата си да домува,
на буля си да слугува,
мома на двайсет години.
Идвали, Станка искали,
буля й Станка не дава.
Скрито си Станка продали,
за в друго село сгодили,
за добро момче болярско,
ала е глухо и нямо.
Ранила е Станка в неделя,
помела равни дворове,
когато на пътя излязла,
боклука да си изхвърля,
видяла Станка, че иде
голяма сватба болярска
от друго село в тяхното.
Станка вкъщи отива
и на брата си думаше:
- Я излез, брате, да видиш
каква се й сватба задала
от друго село в нашето!
Коя ли мома е честита
в болярско място да иде?
Иван на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скришом вършехме,
отсега скришом не бива,
на тебе трябва да кажем,
че си, сестричке, сгодена,
днес ти е, Станке, сватбата.
Сватбари идат за тебе,
на друго село да отидеш.
Мястото е харно, болярско,
момче е младо, гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче
и на брата си думала:
- Убий ме, братко, зарий ме,
ала ме, братко, не давай
на това глухо и нямо!
Опустяло му богатството,
като не ще му е живота!
Как ще си дума разменим?
Докато си Станка издума,
сватбари влизат в двори.
Силом си Станка стъкмила,
силом й було турнали.
Станка си було скъсала.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, млада кумице,
ние не сме, Станке, виновни,
сърди се, Станке, на брат си,
че той те скъпо продаде.
Викнала Станка да плаче,
сватбари плачат с нея:
- Защо ме, Боже, остави
на света клето сираче?
Не стига двайсет години
тежки неволи да търпя,
а сега да се оженя
за момче глухо и нямо?
Смили се, Боже, направи
момчето да си продума!
Дочул я Господ, смилил се.
Момче на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не тъжи!
Била си до днес злочеста,
от днес ще бъдеш честита!
Станка се от сърце зарадва,
сама си було пребулва,
всички се чудят и маят.
Зълви на Станка думали:
- Станке ле, бяла братовице,
Станке ле, клето сираче,
ние става двайсет години
братова дума не чухме.
Бързо си хабер пратили
на свекър и на свекърва,
че си сватбата посрещат.
Свекъра дума на Станка:
- Станке ле, снахо Станке ле,
всичкото мое имане,
то е и твое отсега,
че ти си, Станке, причина,
момчето ми да продума.
Това е голямо чудо!
Казвайте, хора сватбари,
къде когото срещнете,
да чуе мало и голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.