|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Недке ле! Остана Недка сираче,
без баща се й родила,
без майка са я кръстили.
Расла е Недка, порасла,
станала й мома голяма -
на осемнайсе години.
За Недка дошли сватове,
за Недка ядат и пият.
Срам било Недка, грях било,
да пита Недка банка си,
най пита Недка буля си:
- Булне ле! Като ме, булне, жените,
питате ли за хората -
дават ли, буле, вземат ли,
дават ли брашно на заем,
ходят ли, буле, в черкова?
Буля калину думаше:
- Калино! Много са добри хората,
дават, калино, хем вземат,
ала ти й нямо харото,
нямо, калино, ем глухо!
Недке ле! Ах, че се изясно провикна:
- Божне ле! Видиш ли, Божне, или не!
Не ми ли, Боже, стигнало,
сираче да си кукувам,
ами да ми й нямо харото,
нямо, Божне ле, ем глухо -
да няма с кого да кажа,
една тайна да си разменя!...
Недке ле! Дорде си Недка издума,
и се на Бога помоли,
и й харото продума,
продума, всичко разбрало.
Всички сватове тръгнаха,
един се други преварят, (2)
голяма нова да кажат -
че му й сина продумал!
Кат зачу татко тез думи,
чуди се татко, мае се,
дал' всичко да й хариже,
ил' за себе си да остави.
Че й свекър й харизал
девет дюкяна с премяна,
десети жълти жълтици.
Като я видя свекър й,
свекъра Недка прегърна,
прегърна, у чело целуна.
Сина на татка думаше:
- Татко ле, стара старийо,
честита да ти й снахата!
Емен, Великотърновско; жетварска (СбНУ 38, Ал. Б., № 234 - "Недка
сираче").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|