* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Станка си двори метеше,
като си надолу погледна
отдолу сватба идеше,
голяма сватба, болярска,
болярска и чорбаджийска.
Станка буля си думаше:
- Я излез, бульо, да видиш
каква са й сватба задала,
болярска и чорбаджийска.
Коя ли е мома честита
болярски син да води,
болярска булка да стане?
Батьо на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
тази сватба иде за тебе,
момчето й много богато,
ала е нямо и глухо.
Станка си жално заплака
и си на батя думаше:
- Не ми стига, батьо ле,
девет години сираче,
ами и нямо да водя.
Дорде си Станка издума
сватбата й в двори влезе.
Девет я зълви мереха,
девет я кумици булеха.
Девет си е була скъсала
десето й було туриха,
тогаз й момче продума:
- Станке ле, моме хубава,
ти си, Станке, честита
да продумам, Станке, и да чуя!
Сватбарите се сдумваха,
сватбарите си казаха:
- Тя ще си е много честита.
Станкиният свекър
крина жълтици извади
и сватбата дарява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.