* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
още дванайсет годишна,
без баща Станка, без майка,
сал един братец Николчо.
Расна ми Станка, порасна,
станала мома хубава,
рано ранила в неделя,
дворове да си помете,
и да си сметта събере.
Когато порта отвори,
гледа Станка, чуди се,
и на батя си говори:
- Батьо ле, батьо Никола,
голяма сватба навлиза,
коя ли мома честита,
на това място ще иде,
голяма сватба болярска,
от друго село във наше.
Никола дума на Станка:
- Станке ле, мила сестрица,
досега скришом вършехме,
от сега Станке не бива,
тази е сватба твоята,
за тебе идат сватбари.
Мястото е Станке, богато,
богато, Станке, болярско,
ала е момче сакато,
хем глухо Станке, хем нямо.
Докато се двама разберат,
сватбари в двора влязоха,
кръстница дума на Станка:
- Станке ле, мила кумичке,
хай да се, Станке, измиеш,
измиеш, да се очешеш,
та да се, Станке, облечеш,
със сватбарската премяна.
Късала, Станка хвърлила,
осем ми була скъсала.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, мила кумичке,
сърди се, Станке, батя ти,
че той те скъпо продаде,
за шиник жълти жълтици,
за други бели бешлици.
Викнала Станка да плаче,
га плаче Станка нарежда:
- Защо ме, Боже остави,
толкоз злочеста на света.
До сега клето сираче,
от сега, Боже, бездомна,
да не мога дума да чуя,
нито пък и то моята.
Господ е силен над всички,
чудо голямо станало,
та си момчето продума:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
до сега била клето сираче,
от сега ще си честита.
Станкини девет зълвини,
те си нанизи късаха,
и ги на Станка връзваха.
- Да ти са, буле, честити,
станаха двайсет години,
от батя дума не чухме,
нито пък и той нашата.
Станка сама си рокля облече,
сама си було пребули,
голям си хабер пратили,
до свекър и до свекърва.
Вдигна се сватба голяма,
за свекрови двори да идат.
Свекър пред порти стоеше,
свекъра и свекървата,
свекърът сватба позапря,
и ми се виком провикна:
- Станке ле, снахо Станке,
до сега си била злочеста,
че си клето сираче,
от днес си, Станке, честита.
Всичкото това имане
до днес е било моето,
от днес е Станке - твоето.
Да ти са Станке, честити,
имота, Станке, и момчето.
Слушайте хора, сватбари,
кой каквото е видял да казва,
да казва и да разправя
за Станка клето сираче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.