* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Янка сираче,
без баща Янка, без майка,
на една година без баща,
на една и пол'вина без майка.
Че расла Янка порасла,
на братови ръце и булини.
Че расна Янка, порасна,
хубава мома тя стана.
С буля си кат' се скараше,
на бача си тя не казваше;
с бача си кат' се скараше,
на буля си тя не казваше,
да н' им дирлика разваля.
Идваха много сгледници,
идваха Янка да искат,
ала бачо й не я даваше...
Нали я и той посгоди
за едно момче далечно,
много е хубаво и богато,
ала си кусур голям имаше -
хем глухо, Боже, хем нямо,
без да знай Янка туй нещо.
Янка си двори метеше
сутринта рано в неделя.
Голяма се сватба зададе.
Янка бача си питаше:
- Коя ли й таз сватба голяма?
- Янке ле, сестро Янке ле,
сватбата й, сестро, твоята.
Сватбата като наближи,
тежки се порти отворили.
Двора се с сватбари напълни,
таз Янка мома хубава
и тя си жално заплака.
Кръстница Янка поведе,
девет я пъти були -
девет е була скъсвала.
Десето като сложила,
Янка се ясно изпровикна:
- Не ми ли стига, Боже ле,
цели ми двайсет години
дет' съм сирашко се теглила,
ем със глухо, ем със нямо?
Зачуй ми, Боже, молбата!
Янка се много молеше,
тогаз си зетя продума:
- Стига си, Янке, плакала,
досега 'ку си теглила,
отсега няма да теглиш!
Негови сестри по-малките,
те си на Янка думаха:
- Буле ле, братовице,
ти беше, буле, причина
братова дума да чуем!
Те си хабера изпращат
до Енкиния свекър стария.
Сватбата кат'са зададе
шиник жълтици да извади
на мегдана да ги разпилей,
да взема кой колко може.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.