* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на братовите си ръце,
на буля си да слугува.
Че расна Станка, порасна,
станала двайсет годишна.
От много места идваха,
идваха Станка да искат,
но все я буля й не дава.
Брат й я скришом сгодява
за едно момче болярско;
момчето било хубаво,
но голям кусур имало,
хем глухо, холам, хем нямо.
В една света неделя
Станка е рано ранила,
че си дворове измела,
отишла боклук да хвърля,
погледна горе-надолу
и какво, Боже, да види,
тежка са й сватба задала.
Бързо се назад повърна
и на батя си думаше:
- Я ела, бате, да видиш
какво са й чудо задало,
каква ми сватба голяма.
Брат й тихо продума:
- Тази е сватба за тебе,
ази те, Станке, посгодих
за едно момче болярско,
момчето е много хубаво,
но малко кусур то има,
хем глухо, сестро, хем нямо.
Станка сватбари посреща,
кога в къщи влязоха
кумица Станка пребулва.
Станка си було хвърляше
и на батя си думаше:
- Не ми ли стига, бате ле,
дето съм клето сираче,
и ти ме, бате, сгодяваш
за глухо, още за нямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.