|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Снощи са Гана главили,
на Гана не са казали.
Срам било Гане да пита,
да пита Гане майкя си,
тя попитала бульня си:
- Бульне ле мила, хем драга,
като ме снощи главихте,
главихте и главеж пихте,
бар знаете ли мястото,
мястото още любето?
Бульня на Гана думаше:
- Лельньо льо мила, хем драга,
знаем го, лельньо, знаем го,
мястото твърдя хубаво -
то твоя свекър, лельньо льо,
баш чорбажия в селото,
та твойта, лельньо, свекърва,
баш чорбажийкя в селото.
Ала любето не бива -
хем глухо, лельньо, хем нямо,
хортуват, не ти хортува,
викаш му, не те дочува.
Викнало Гане да плаче:
- Боже ле, мили Боже ле,
сираче добро види ли,
та й Гане добро да види!
Първа ме майка добила,
втора ме майка гледала,
трета ме майка женила,
и тя ме дала, Боже ле,
на глухо, още на нямо!
Я да са Гане забрали,
отишли да га венчават,
хем върви Гане, хем плаче,
любе га често поглява.
Я да в църквата влянали,
любе на Ганя продума:
- Стига ми плака, Гане ле,
отсега вече нататък
двамата зъ заживейме.
Като са чули майкя му,
майкя му още тейно му,
много хни драго станало,
всичко имане отзели
и го на Ганя писали.
Добрич, Хасковско; на сватби, на гозба (СбНУ 60, № 746 - "Глухоням
жених проговаря - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|