* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на братовите си врата.
Расла е Станка, порасла,
станала мома хубава.
В зори е Станка станала,
равни е двори помела,
га се на порти показа,
насреща й иде каруца,
в каруца млади сватове,
със личен момък на чело.
Кога ги Станка видяла,
тихичко си е казала:
- Коя мома ще й честита,
за този момък да иде.
Щом си е Станка влезнала,
каруца в двори е влязла.
Най-малкият брат на Станка
при нея си е отишел,
па си й тихо говори:
- Станке ле, мила сестрице,
по-бързо, Станке, излизай,
та си сватове посрещни.
Момчето й, Станке, хубаво,
хубаво още богато,
но си е, Станке, то глухо,
глухо е още и нямо.
Дорде тез думи изрече,
кръстница в къщи влезнала
и си при Станка отиде,
с бяло я було прибули.
Станка булото си свали,
свали и още разкъса.
Девет й була слагали,
деветте Станка скъсала.
Всички се чудят и маят
кво й това чудо със Станка,
никакви думи не казва.
Га десето було сложиха,
тогаз си думи издума:
- Малка сираче останах,
без майка и без бащица,
малко ли ми е туй тегло,
тази зла орис на мене?
Що ме вий, братя, жените
за този глух и ням момък?
Щом си тез думи издума,
тоз час си момък продума,
па са си сватба сторили,
за всички радост голяма,
за младоженци и сватове.
Га се при свекър върнали,
големи порти отворил,
крина жълтици си хвърлил
пред Станка булка честита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.