* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща
при батьо си и при буля си,
на батьо си да аргатува,
на буля си да слугува.
Расна ми Станка, порасна,
станала й двайсет години.
Станка ми рано подрани,
равни ми двори измела,
тръгна сметове да фърля.
Отдолу сватба идеше.
Станка са й бързо върнала
и на батьо си думаше:
- Я излез, бате, да видиш,
каква са й сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Докат си Станка издума,
сватове в двора влязоха.
Байко й Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
до сега беше скришната,
отсега скришно ще няма.
Ази те, Станке, посгодих
за едно ми момче болярче.
Момчето й много хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станкинта млада кръстница,
девет я пъти прибули,
все ги е Станка късала,
късала Станка, фъргала.
Кръстница Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
девет ти була пращавам,
ала десето не пращам,
не пращам, Станке, не давам.
Станка й до Бога извикала,
извикала и изплакала:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
не ми ли стига, Божке ле,
двайсет години сираче,
без майка, Боже, без баща,
та ме й сега измъчваш?
Тогаз си момче продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.