|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Останала Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
при буля още при батя.
Че расла Станка порасла,
за нея идат сватове,
ала я бате й не дава
че той я скритом продаде,
на едно нямо и глухо,
за шиник жълти жълтици,
и за два бели бешлици,
ала си Станка не знае.
Дошла е Света неделя.
Станка е рано ранила,
равни си двори метеше,
и на буля си думаме;
- Було ле, драго буле ле,
какви са гайди писнали,
гайди гъдулки пищяха,
към Стоянови кории.
Каква се сватба зададе,
болярска сватба богатска,
коя ли й мома честита?
Блазе й Боже, благатка.
Буля на Станка думаме;
- Калино, Станке калино,
тази е сватба твоята,
нали те батьо ти продаде,
за шиник жълти жълтици,
и за два бели бешлици.
Мястото, бульо, богато,
ала й момчето сакато,
ем нямо, буля, ем глухо!
Викнала й Станка да плаче:
- Боже ле, мили Господи,
не ми ли стига на мене,
двайсет години сираче,
да расна и да порасна,
да н' чуя дума от мама,
от мама още от татя,
че да се, Боже, оженя,
от любе дума да н' чуя.
Сватбата в двори дошла,
Станка си сълзи ронеше,
а кума й я тешеше:
- Не плачи, млада кумичке,
метна й върва жълтици,
свекър й пред нея отиде
с шепи жълтици сипеше,
върва й жълтици преметна.
Все плаче Станка, все плаче,
и се на Бога молене;
- Боже ле, да ме съжалиш,
на нямо език да отвържеш,
думичката му да чуя!
Зачу й Господ молбата,
на нямо език отвърза,
силно си любе извика:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
ти ще си много честита!
Всичките гръм станали,
голяма е радост станала.
Бяла (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|