* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
с един брат Иванчо.
Расла е Станка, порасла,
на двайсет години станала,
много е умна и разумна.
Като се бате й оженил,
когато се с буля си скарали,
тя на бате си не казва,
да не се карат двамата,
да не им дерлик развали.
Една ми света неделя,
ранила, рано станала,
прясна си вода донесе
и си главата умила
и си навън излезе,
рано си двори измете.
Отива Станка боклук да хвърля
и си нагоре поглежда,
голяма се сватба задало,
голяма сватба, богата,
бърдже се вкъщи върнала
и си заплака на буля си:
- Мари, излез, бульо, да видиш,
каква се сватба зададе,
голяма сватба болярска,
блазе му, бульо, блазе му,
за когото идва тази сватба!...
Буля й дума Калина:
- Калино Станке, булина,
за тебе идва тази сватба
и ние те скрито сгодихме
далеко за друго село,
много е, буля, богато,
ала голям кусур има,
хем нямо, буля, хем глухо.
Викнала Станка да плаче:
- Не ми ли стига, мари, бульо,
дето съм клето сираче,
ами питахте ли хората,
с комшии живеят ли си,
в черква достойни ли са?
Буля й дума на Станка:
- Всичките, буля, питахме
с комшии си живеят
и в черква си ходят.
Сватбарите у двора влязоха,
отидоха Станка да булят,
Станка клето сираче,
хем вика Станка, хем плаче,
Станкина кръстница,
тя си Станка були.
Станка си була късаше,
девет си е була скъса.
Станкината кръстница,
тя на Станка думаше:
- Станке ле, мила кумичке,
девет ти була прощавам,
десетото не го прощавам.
Тогава момчето прочуло,
прочуло и приказвало,
и то на Станка думаше:
- Станке ле, моята пръвнинке ле,
аз прочух и продумах.
И тогава Стоянка булили
и нейните зълви, всички жълтици
от тях си снели
и си Станка натруфили,
от главата до петите.
И на баща си хабер пратили,
сватбата да си посрещне,
и той от радост и от милост,
земал си три крина алтъни
и най край село сватбата посрещнал,
и си алтъните пръснал, и казал:
- Събирайте, мало и голямо,
за спомен дето ми синът продумал и прочул...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.