* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Мари, хей, хей!
Останала е Станка клето сираче,
без майка Станка, без баща,
на батьовите си ръце,
на буля си хатър да гледа.
Останалият й братец
Станка скрито сгоди.
Мари хей, хей!
За едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско.
Момчето е било твърде хубаво,
но е било кусурлия,
с два кусура, два недъга.
Мари хей, хей!
Хем нямо момчето, хем глухо.
Станкиният братец думаше:
- Станке ле, Станке сестро льо,
сутрин рано да раниш,
раничко, Станке, в неделя,
главата си, Станке, да умиеш,
умиеш и да се оплетеш.
Мари хей, хей!
И двора, Станке, да изметеш,
дворчето и калдаръмчето,
сметта на пътя да хвърлиш.
Станка братец послуша.
Мари хей, хей!
Сутринта рано подрани,
раничко Станка, в неделя,
главата тя си измила,
на ситно тя се оплела.
Мари хей, хей!
На ситни коси, кадънски.
Двора си е тя измела,
дворчето и калдаръмчето,
и си навън тя излязла
на пътя сметта да хвърли.
Каква се е сватба задала?
Мари хей, хей!
Голяма се е сватба задала,
голяма сватба, болярска,
болярска и чорбаджийска.
Станка си на ум говори:
- Блазе му, Боже, благо му,
на когото е тази сватба.
Мари хей, хей!
И в къщи Станка влезе,
и на брат си думаше:
- Братко льо, братко Стояне,
голяма се е сватба задала,
голяма сватба, болярска,
болярска и чорбаджийска.
Блазе му, братко, благо му,
на когото е тази сватба!
Мари хей, хей!
Станкиният братец думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
сватбата е, сестро, и наша,
скришом те, сестро, сгодих
за едно момче богатско,
богатско и чорбаджийско,
чорбаджийско, и то болярско.
Момчето е твърде хубаво,
хем нямо, хем глухо,
то е с два кусура, с два недъга.
Мари хей, хей!
Станкиният братец докато издума
сватбари двора напълниха
и си на Станка думаха:
- Станке ле, ти кумичке ле.
Мари хей, хей!
- Хайде да се хубаво премениш
и ние да те, Станке, прибулим,
млада си булка да станеш.
Със зор са Станка накарали,
хубаво се Станка премени.
Кръстнички Станка булеха,
девет й була сложили,
Станка си е булата късала,
плачела Станка и думала:
- Не ми ли, Боже, достига,
дето съм клето сираче,
без майка, Боже, и без баща,
нямо си момче да взема,
хем нямо, Боже, хем глухо.
Кръстнички на Станка думаха:
- Станке ле, ти кумичке ле,
девет ти була дадохме,
десето не ти даваме.
Мари хей, хей!
Станка се срещу слънце обърна,
обърна и се прекръсти,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господи,
я дай ми, Боже, помогни,
на моето момче езика отвържи
и му ушите отпуши,
и аз да му чуя думата,
от бащин двор да изляза.
Де седял Господ, де слушал.
Мари хей, хей!
На Станкиния годеник езика отвързал
и му ушите отпушил,
че той чул дето Станка плачела
и се на Бога молела.
Станкиният годеник на Станка думаше:
- Станке ле, булке хубава,
аз бях, Станке, и ням, и глух,
а тебе Господ те чу,
че ти си клето сираче,
дето му се толкоз помоли,
че ми езика отвърза
и ми ушите отпуши.
Хайде с мене да дойдеш,
на колата да се качиш,
двамата да се венчаем.
Мари хей, хей!
Булка на черква отива,
поповете да я венчават.
Сватбари хабер сториха
на Станкиния мил свекър,
че техният син проговорил,
не е ням и не е глух.
Станкиният свекър
се много зарадвал.
Мари хей, хей!
Със шепа жълтици пръскаше,
сватбарите да обират,
и Станка той позлати
от глава и от крака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.