* * *

Георги Грозника

Имала майка, чувала
дор девет сина левенти
десети Георги Грозника.
Майка на Георги продума:
- Синко ле, Георги Грознико,
махни се, синко, оттука,
да ми не грозиш дворове,
деветима сина левенти
и деветте снахи хубави
и техните дребни дечица,
махни се, Георги оттука,
от моите двори широки,
да ми ги, Георги, не грозиш!
На Георги се жалба нажали:
- Я дай ми, мамо, ямурлука,
да ида, да ти не грозя дворове.
Като от двора, мамо, изляза,
черната чума да влезе
и деветима сина да ти умори
и твоите снахи хубави
и техните дребни дечица,
и за мене тъжна да станеш.
Излезе Георги от двори,
мина през девет села в десето,
там се ратаи цани.
Като си Геoрги излезе,
черната чума е влезла,
та измори деветте сина левенти
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица.
Сама е майка остала
и за Георги тъжна е станала.
Нямало Георги девет години,
покара лето десето,
Георги си стадо спечелил,
двеста овчици сатмалици,
па се Георги назад повърна,
в негово село отиде,
па премина, премина
покрай бащини дворове.
На портата седеше
негова стара майчица.
Георги й продума:
- Бабо ле, старо ле бабо,
има ли място за мене
и за двеста-триста овчици-козици?
- Та има, синко, место за тебе
и за двеста - триста овчици - козици.
И азе съм имала
до девет сина левенти
и девет снахи хубави,
и рояк дребни дечица.
Имах десети - Георги Грозника,
а аз си от двори Георги изпъдих,
да ми не грози дворове
и девет сина левенти,
и техни булки хубави,
и техни дребни дечица.
Като си Георги излезе,
черната чума влезе,
та ми измори девет сина левенти
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица,
и аз сама останах.
И за Георги каил станах,
де е Георги да дойде,
да дойде Георги при мене.
Георги отговори:
- Мале ле, стара мамо ле,
стана ли каил за мене?!
Те аз съм Георги Грозника,
ти, мамо, не позна ли ме?
Тя станала и го прегърнала
и заплакала, и както плакала,
така паднала и умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010