|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала мама, имала
до девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни са, Гьорги, от тука,
да не ми грозиш дворите
и деветте сина левенти.
Гьорги си мама думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък, ем глупав,
пътища, мамо, не зная?
Мама на Гьорги думаше:
- Във пуста гора да идеш,
зверове да те изядат,
тук да се, синко, не връщаш,
да ми не грозиш дворите
и деветтях сина левенти.
Гьорги на мама думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките, япанджачето.
Заплака Гьорги и тръгна
и на майка си думаше:
- Да даде Господ, мамо ма,
като ази от двори изляза,
чумата в двори да влезе,
синове да ти измори,
самичка, мамо, да останеш
и за мен каил да станеш.
Че ми Гьорги отиде
във тая равна Добруджа,
глави се младо ратайче
при един голям чорбаджи,
чорбаджи, голям богаташ.
Седял е, слугувал му е
цели ми девет години,
че си ми Гьорги спечели
петстотин вакли овнове
и една торба жълтици,
па реши да се завърне,
нали е майка рождена,
да доди, да я повиди.
Тежка му бе мъката,
че тя го бе изгонила,
но пак за нея милее.
Като във село пристигна
с петстотин вакли овнове,
край дома си минава,
майка му седи на порти
и тя не го е познала.
Гьорги майка познава,
па я хитро пита:
- Добър ден, стара бабичко,
имаш ли място за мене
и за мойте овнове,
да дода у вас да преспя,
че ази съм пътник далечен
и надалеко отивам?
А майка му му думаше:
- Аз имам място широко
и за тебе и за овнове,
ела ти тука да преспиш,
че ази съм сама-самичка.
Аз имах девет сина,
десети - Гьорги Грозния;
ази си Гьорги изпъдих,
но като Гьорги излезе,
чумата в двори ми влезе,
синовете ми измори,
самичка съм останала
и за Гьорги каил станала.
Тогаз се Гьорги обади:
- Не плачи, мамо, не тъжи,
че аз съм Гьорги Грозния,
девет години слугувам
на чужди хора аргатин,
карам петстотин овнета
и носа торба жълтици.
Троян (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|