|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала мама, имала е
девет сина левента
десетия - Георги Грозния
и ето го мама намрази,
намрази и нарича да изпъди
сякога тя му натяга,
сякога тя му думаше:
- Махни са, Георги, от тук
да не ми дворите грозиш
и деветте сина левента.
Георги му жално дожаля
и на майка си продума:
- Я дай ми, майко, дрешките
да се съблека променя
и за ще се махна от тука,
да не ти двори погрозя
и деветте сина левента.
Георги като от двори излезе
люто си Георги кълнеше:
- Мамо льо, стара льо майчице,
като от двори изляза
чумата във двори да влезе,
да мете мамо, да тръшка
да ти синове измори,
самичка, мамо, да останеш
и за мене каил да станеш.
Като Георги от село излезе,
Георги другари застигна,
те отиват в равна Добруджа,
Добруджа, село Козлуджа.
Георги със тях отиде,
а че са Георги той словил
в един богаташ
да му овцете той пасе,
Девет му години той слугувал
и овцете пасъл;
деветстотин овнета спечелил.
На десетата година Георги
са в село завърна,
подкарва деветстотин овнета
и в село закарва,
и при майка си отива.
Като до тях пристига
край тяхна порта хоро играело,
майка му на порти стоеше,
Геори бабичка продума:
- Има ли, бабо, място за мене
таз вечер да пренощувам
с тези ми деветстотин овнета?
Бабичка на Георги продума:
- Имам място, синко, широко
и аз съм синко имала
дор девет сина левента,
десетия - Георги Грозния,
аз си го него изгоних.
Като от двори Георги излезе
чумата в двори влезе,
че мете и тръшка -
сички синове измори,
самичка синко останах,
и за Георги каил станах.
Георги бабичка думаше:
- Не плачи, майко, не тъжи
ази съм Георги Грозния.
Тополи, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|