* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Майка го люто кълнеше:
- Да идеш да се не видиш
синове да ми не грозиш
синове още дворове
дворове, синко, сборове.
Георги на майка продума:
- На къде, майко, да ида
като съм още мъничък,
мъничък още глупавичък
пътища нигде не зная?
- Да идеш, синко, да идеш
в пусти гори да идеш
дано да те мечки изедят
или пък вълци разкъсат.
Георги си жално заплака
и на майка си продума:
- Майко ле, стара майчице
аз ще от тука излезна
но черна чума да влезе
да ти измори и измете
до дeвет сина левенти,
и девет мили снaшици
с девет мъжки дечица.
Сама си, мале, да останеш
и за мен каил да станеш.
И той си от къщи излезна.
събра се край село с другари
и си в Добруджа далече отиде.
Та седе Георги слугува
цели ми девет години.
Спечелил шестотин вакли овньове
па решил Георги намислил
при майка назад да се повърне
че майка веднъж на света.
че си се Георги завърнал.
Кога си село наближил
и се на порти потропал
и се на майка провикнал:
- Я ела, бабо, да кажеш
дали имаш место за мене
и за мойте малки овньове?
- Имам си, синко, место за тебе
и за твойте вакли овньове,
че и аз съм синко имала
до девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Азе, го синко, изпъдих
кога си, синко, излезе
той си жално изплака
и се ме люто прокле.
Как си ме Георги прокле,
така и Господ сторил.
Черна ми чума влезнала
та ми измори, измете
до девет сина - левенти
и девет мили снашици
с девет мъжки дечица.
Сама си, синко, останах
за Георги каил станала.
- Мале, стара майчице,
аз си съм Георги Грозния
дето ме, мале, изпъди.
Затова, мале, майчице
майка чеда не изпъжда
и брат-брат си да не мрази,
че Господ каил не става.
Живи са двама хванали
и мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.