* * *

Георги Грозника

Хранила мама, гледала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозника.
Деветтях сина ожени,
ожени и ги задоми,
хубави булки им взема,
по едно дете имаха.
Майка на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, чедо проклето,
махни се, сине, от дома,
за тебе място тук няма!
Като тук, Гьорге, ти седиш,
двори и къщи ми грозиш,
и девет сина левенти,
и техни булки и деца!
Щом чува Гьорги тез думи,
жално заплака, продума:
- Я ми дай, мамо, подай ми
скъсаното ямурлуче,
от двор навън да излеза,
да не ти дворите грозя
и девет сина левенти,
техните булки и деца!
Майка му се е навела
и му ямурлук подхвърли,
Гьорги го взема на ръце
и го на рамо преметна,
и тръгна Гьорги, излиза.
От двори кога излиза,
така си майка прокълна:
- Слушай ме, майко, чувай ме,
ази от двори излизам,
да даде господ, майко ле,
чумата в двори да влезе,
да мори, майко, да троши
до девет сина левенти,
до девет снахи хубави
и техни дребни дечица,
а тебе, майко, остави
кьорава, още саката,
за мене каил да станеш,
всеки ден за мен да питаш,
от мене помощ да искаш!
Излезе Гьорги, замина
долу ми, долу в Добруджа,
там се аргатче пазари.
Гьорги от двори излезе,
чумата в двори влезнала,
морила, още трошила
дор девет сина левенти,
техните булки хубави,
техните дребните деца.
Само му майка остана,
кьорава, още саката,
и все за Гьорги питаше
от къде ще се зададе,
на майка вода да даде,
устата да й разкваси,
сърцето да й разхлади,
но няма го Гьорги отнийде...
Гьорги си тамка поседя,
работи и аргатува
цели ми девет години,
нали му Бога помогна,
спечели Гьорги, натрупа
петстотин вакли овнета
и торба жълти жълтици,
пунгия ситни рубета.
Решава Гьорги тогава
назаде да се повърне,
към негов пусти вилает.
Не мисли Гьорги, не казва
у дома да се завърне,
но иска Гьорги да чуе,
какво става със майка му
и с негови девет братя.
Га се назаде повърна
и си стадото поведе,
негов вилает га стигна,
близо до тяхното село,
хората Гьорги питаше -
какво става със майка му,
с майка и със девет братя.
Хората му разправиха,
всички до един измрели,
само майка останала,
хем кьорава, хем саката.
Гьорги помоли хората
място за него да найдат,
за него и за овцете
и те му място дадоха -
къщичка, още и саи,
чобанлък в село започна,
но се майка не обажда.
Един ден Гьорги отиде
при майка да я погледне,
тя не можа да го види,
щото беше окьоравяла.
Той й само се обади:
- Що правиш, стара старийо?
Но тя го по гласа позна:
- Ти ли си Гьорги Грозника?
- Ази съм, мамо, кажи ми!
А че тя жално заплака:
- Синко ле, Гьорге, прости ми,
че аз съм, синко, виновна,
виновна, още греховна,
дето те от къщи изпъдих!
Ти като, синко, излезе
и те теб Бога послуша,
чумата в дворите влезе,
че мори, синко, и троши
до девет сина левенти,
техните жени хубави,
техните малки дечица,
баща ти, синко, умори,
а само мене остави,
много ми болести даде,
девет години аз лежах,
окьорвях и осакатях.
Ела при мене, бре, чедо,
на мене вода да дадеш,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя.
Тъй плаче майка, говори,
Гьорги на майка продума:
- Слушай ме, майко, да кажа,
от тебе няма да се откажа,
на тебе ще всичко помогна,
но пак няма да забравя
дето ми лошо продума,
дето ме от двор изпъди.
Майка му плаче и казва:
- Грешна съм, синко, виновна!
Тез думи само продума
и се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012