|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала й мама, имала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
махни се, синко, от тука
да ми дворите не тъмиш,
да ми синове не грозиш,
до девет сина левенти,
до девет снахи хубави,
до девет мъжки рожбици.
Гьорги мами си думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная!
Мама на Гьорги думаше:
- Ти иди, синко, ти иди,
ти иди горе в гората,
зверове да те разкъсат,
назад да се не повърнеш!
Гьорги мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките, ямурлучето!
Мама му даде дрешките,
дрешките, ямурлучето;
Гьорги из двори излиза,
люта ги клетва кълнеше:
- Да даде Господ, мамо ма,
като из двори изляза,
чумата в двори да влезе,
да мори, мамо, да тръшка
до девет сина левенти,
до девет булки хубави,
до девет мъжки рожбици -
за мене каил да станеш,
и мене да не намериш!
Гьорги из двори излиза,
чумата в двори улиза,
морила, майко, тръшкала
до девет сина левенти,
до девет булки хубави,
до девет мъжки рожбици.
Гьоргьова мила майчица,
за Гьоргя каил станала,
ходила, Гьоргя търсила
по села и по градища,
нийде го не намерила
и няма да го намери...
Сулица, Старозагорско; на собат (СбНУ 60, № 944 - "Майка
пропъжда грозния си син - 5").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|