* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина хубави,
хубави девет левенти,
десети Георги - най-малки.
Най-малък Георги, най-грозен.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, синко Георге ле,
махни се Георги от къщи,
да не ми грозиш дворето,
дворето, калдаръмето
и девет сина хубави,
хубави девет левенти.
Георги мама си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
къде бе мамо да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная,
пътища, мамо, друмища.
Георгева майка думаше:
- Георге ле, сине, Георге ле,
да идеш в гора зелена,
да те зверове изядат,
назад да се не повърнеш.
Че стана Георги, Георге ле,
че стана Георги да тръгва
и на мйка си думаше:
- Аз като от тук изляза
чумата, мамо, да влезе.
Да ти синове измори,
дор девет сина хубави,
хубави девет левенти.
Сам самичка да останеш,
за Георги каил да станеш.
Като си Георги излезе
и чумата й в къщи влезала,
че й синове измори
дор девет сина хубави,
хубави девет левенти.
Чи ходи Георги, чи скита
цели ми девет години.
Девет хиляди спечели
и девет чифта волове.
и пак се назад повърна.
Като покрай тях минава
майка му на праг седеше
Бистри си сълзи ронеше.
Георге майка си думаше:
- Бабо льо, стара, бабо льо
що седиш, бабо, що плачеш?
Майка на Георги думаше
Юначе, младо, юначе
като ме питаш да кажа.
И аз имах синка кат тебе,
като ми беше мъничък
аз го от къщи прогоних
пък той ме люто прокълна:
"Кога от къщи изляза,
чумата вкъщи да влезе,
да ми братята измори
девет ми братя хубави,
девет ми братя левенти."
Както прокълна, тъй стана.
Тогаз си каил аз станах
за Георги за най-малкия,
за Георги за най-грозния,
за Георги изпъдения.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010